Oct 9, 2007, 10:03 PM

Единствен

  Poetry
1.5K 0 5
Един човек обичах, но той не ме разбра,
в една душа се вричах, но тя се подигра,
една болка прегръща ме без жал,
една истинска любов, но обсипана с кал.
Една мечта си имах - един блян,
един живот живях от любовта разпилян,
един миг споделен с него изживях,
един единствен път щастлива бях.
Една падаща звезда - една надежда нова,
една сбъдната мечта, поднесена с отрова,
една целувка подарена ми от него,
едно сърце от любовта победено.

Едни очи гледам ги с надежда,
едни очи будят в мен страстта,
едни устни изгарят ме с усмивка нежна,
един допир разпалва в мен любовта.
Една целувка прегръща ме с болка сладка,
едно чувство тъй познато то от мен,
една любов на практика е толкоз кратка,
една любов продължава тя до днешен ден.
Един цял живот заради нея пропилях,
един единствен ден обаче жена аз бях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моддо Моддо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...