Единствена
В тълпата между хиляди лица
очите ми се взират закопнели
за твоя лик. Единствена жена,
до болка те за теб са зажаднели!
От извора на твоята душа
на бавни глътки бавно ще отпивам,
като от книга в нея ще чета
и тебе всеки път ще те откривам!
Безкрайна като синьото небе
всевластна, покоряваща, красива,
невинна като мъничко дете
и като ураганен вятър дива!
Във себе си събрала лед и жар,
вода и огън, болка и наслада
ти можеш да си роб и господар,
като цветята да си вечно млада!
Ще търся във тълпата без да спра
и ден и нощ ще скитам до безкрая
защото и за мене си една,
и друга като тебе аз не зная!
30.01.2019 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
