Единствената новина
Виждал ли си как разрязва светлината
гората мрачна, с падащ меч златист?
В присъствието ѝ отстъпва тъмнината,
очите със възхита пият миг по детски чист.
…
Единствената новина, която ме изважда
от най-дълбоката и непрогледна долина.
Единствената вест, която ме съгражда,
когато чувствам, че на песъчинки се руша.
Единственото знание, което ме събира,
когато разпилявам се като разплискана вода.
Единствен изход и надежда в Теб намирам,
когато в безизходици до отчаяние се окова.
Единствената новина, която в миг разчисти
онези тъмни облаци надвиснали над мен.
И слънцето отново светли цветове разлисти
и извая тихо и изправи превит до сиво ден.
Единствената мисъл, която смело ме подпира
и пак ме съживява и дава ми крила
е новина небесна – диханието спира
и пламва в безтегловност искрица от искра.
Единствената новина – мракът тя отблъсна,
и ето в миг окапват ненужните листа.
Да знам, че е сразена смъртта и Бог възкръсна,
задишвам тоз живот, надминал пролетта.
...
Виждал ли си как разрязва светлината
гората мрачна, с падащ меч златист?
В присъствието ѝ отстъпва тъмнината,
очите със възхита споделят миг лъчист.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
