Довереница (Дочка Василева)
486 17606
29.10.2007 г., 9:00 ч.

Eдна безкрайна синя доброта 

  Поезия » Философска
1000 0 23
 

На Маги

 

 

Реката мълчаливо бързаше

да срещне идващата нощ.

Последните отблясъци на слънцето

понесла върху мокрия си гръб.

 

Оглеждаха се в огнения залез,

задрямващите сгради и мостове.

А стъпките бродираха  асфалта,

намерили внезапния синхрон

 

във търсене на близката възможност.

Най-близката сред дефицитно време,

която с одобрение докосваше

разлистената споделена откровеност.

 

Душата ти познавах от годините,

живени в някой друг живот навярно.

Очите пак така си бяха  сини

като заглавие на стих  Багрянин.

 

Както иконите, родени от ръцете ти,

раздават изцеление и светлина,

рисуваха очите ти в сърцето ми

една безкрайна синя доброта...

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??