Eдна безкрайна синя доброта
На Маги
Реката мълчаливо бързаше
да срещне идващата нощ.
Последните отблясъци на слънцето
понесла върху мокрия си гръб.
Оглеждаха се в огнения залез,
задрямващите сгради и мостове.
А стъпките бродираха асфалта,
намерили внезапния синхрон
във търсене на близката възможност.
Най-близката сред дефицитно време,
която с одобрение докосваше
разлистената споделена откровеност.
Душата ти познавах от годините,
живени в някой друг живот навярно.
Очите пак така си бяха сини
като заглавие на стих Багрянин.
Както иконите, родени от ръцете ти,
раздават изцеление и светлина,
рисуваха очите ти в сърцето ми
една безкрайна синя доброта...
© Дочка Василева All rights reserved.
