Една целувка някой не изми
На М.
Целувката на чашата личи,
стъклото я прие без съпротива,
а сенчицата в моите очи –
звезда е и е толкова щастлива!
Годините ли? Няма ги дори!
И ти, и аз сме синоним на луда.
Осъмваме. Съседите в зори,
оцет да пийнат, за да се събудят.
Върви, дете! В душата ми ръми,
създадох своя лика и прилика...
Една целувка някой не изми,
с надеждата, че обич ще повика...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
