Една цигара живот!
Запалих цигара,
помислих за края,
животът не беше ли фас изгорял?
Все още гореше,
но колко остава,
та Господ да сложи накрая финал?
Съдбата не е ли
едната цигара,
запалена буйно в жадуван захлас?
Със дрога – целувка,
гори в петминутка
и в жадно пиянство на търсена страст!
Но вече догаря
и бавно угасва,
най-сладка в последните дръпки, нали?
Загасна, а други,
не по-малко луди,
тъй дръзко запалват цигарите си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
