Запалих цигара,
помислих за края,
животът не беше ли фас изгорял?
Все още гореше,
но колко остава,
та Господ да сложи накрая финал?
Съдбата не е ли
едната цигара,
запалена буйно в жадуван захлас?
Със дрога – целувка,
гори в петминутка
и в жадно пиянство на търсена страст!
Но вече догаря
и бавно угасва,
най-сладка в последните дръпки, нали?
Загасна, а други,
не по-малко луди,
тъй дръзко запалват цигарите си!
© Данаил Таков All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
