Една цигулка свири Бах, любими!
Ти можеш мълком да отвориш
отдавна забравеният спомен
на нежен шепот и целувки.
И онзи дъжд приятно чукаш
сякаш на чинелите е седнал.
Отдавна беше ....може би от вечност?
Попитай шепнешком сърцето
и то ще ти отвърни лудо
във своето очакване, о клето –
не губи никога надежда.
Все очаква и прережда
остарели спомени и песни.
Една цигулка свири Бах, любими!
Ела и покажи ми, че сънищата
не са били напразни.
Образи са ми предсказвали
мечтание, което никога не свършва.
Една цигулка свири Бах, любими.
Мълком ще затворя онзи спомен,
който е задрямал въглен.
Дълбоко сърцето ще го скрия –
там в най затуленият ъгъл.
Така. Песента завърши.
Ще легна.
Сълзите си ще забърша!
© Слава Костадинова Всички права запазени