19.12.2015 г., 9:21 ч.

Една есенна вечер на село*... 

  Поезия » Пейзажна
390 0 4

       

                        

   Една есенна вечер на село*...

 

След залезът небето се оцъкли,

вечерната мъгла воал наметна-

протяжно звън камбанен откъм църквата

над селото притихнало отекна...

 

А в тая вечер Есента ще мине

със Вятърът в съдружие познато

да разнесат из селските градини

от Лятото останалото злато...

 

И нивите са вече преорани,

и всяко семе летен дъжд сънува,

на сухо и дървата са прибрани,

и младо вино в бъчвите лудува,

 

и въздуха се диша със наслада

на печените чушки с аромата...

... А Вятърът щурее с листопада,

като торнадо увъртял листата...

 

Дърветата са странно полуголи

и може би от срам сега треперят,

а птиците накацали се молят:

да спре да духа... Завет да намерят...

 

Асмите също голи-оголели,

но с тук-таме увиснал грозд забравен,

със Вятърът нощта ще си споделят,

а той си е: и див, и своенравен...

 

Във вечерта и сенките нарастват

и в тъмното изглеждат страховити,

а жаби и щурци във хор подхващат

мелодии, но вече жаловити...

 

На закъснели трактори от къра**

далечното бумтене се разнася,

а цвилене наблизо, от яхъра,***

във ретро-стил на вечерта приглася...

 

Един петел объркан в тъмнината

си кукурига... После втори... Трети...

Зли кучета разлайват тишината

от ярост неочаквана обзети...

 

Разпалва Бог небесната жарава

и задимяват кривнали кумини,

а Вятърът с димът им заиграва

и стеле го над сънните градини...

 

... Със грижите си хората замръкват...

В нощта ще вият вихри незаспали...

... Към кръчмата мъжете се помъкват-

жените гледат турски сериали...

 

Коста Качев

                                                              

*селото се намира в Средна гора

**кър- пространството извън населенто място;поле

***яхър- обор, предимно за коне

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Ехаа,прелестно!
  • Чудесно стихотворение Коста, напомни ми леко и за моето село и изведнъж се натъжих като си спомних прекараното детство там. Поздрави и весели празници!
  • Прекрасен финал - идилия...!!!
    "След залезът небето се оцъкли,
    вечерната мъгла воал наметна -
    протяжно звън камбанен откъм църквата
    над селото притихнало отекна..."!!!
Предложения
: ??:??