27.10.2010 г., 13:17 ч.

Една жена 

  Поезия
643 0 4
Една жена по късно в тъмни доби
сама стоеше на самотния перон,
къде бе тръгнала в нощта да броди
или си отиваше към своя дом.
Отпиваше кафе горчиво,
каквато е понякога и любовта,
търкаше очи сънливи,
очи, изпълнени с тъга.
Сломена от житейските уроци,
разбила си съня, за да избяга,
подобно жертва на безброй пороци,
грехът я дърпаше със пълна тяга. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Предложения
: ??:??