Една жена
Една жена по късно в тъмни доби
сама стоеше на самотния перон,
къде бе тръгнала в нощта да броди
или си отиваше към своя дом.
Отпиваше кафе горчиво,
каквато е понякога и любовта,
търкаше очи сънливи,
очи, изпълнени с тъга.
Сломена от житейските уроци,
разбила си съня, за да избяга,
подобно жертва на безброй пороци,
грехът я дърпаше със пълна тяга.
А странен и незнаен господин
вежливо се опитва да я приласкае,
дано да е с пожарникарски чин,
че може би и с огън ще си поиграе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Стоянов Всички права запазени
