Една жена по късно в тъмни доби
сама стоеше на самотния перон,
къде бе тръгнала в нощта да броди
или си отиваше към своя дом.
Отпиваше кафе горчиво,
каквато е понякога и любовта,
търкаше очи сънливи,
очи, изпълнени с тъга.
Сломена от житейските уроци,
разбила си съня, за да избяга,
подобно жертва на безброй пороци,
грехът я дърпаше със пълна тяга. ...