Една Жена...

                                   на Теб...

Аз срещнах те в една чаровна вечер

със цвят на люляци и на звезди

и олюлях се от очудване, че вече

си сбъдната и съществуваш ти:

подобно сборен образ на Царица

извайван нощем в мъжките мечти,

със власт единствена- върховна Жрица,

дарена всеки мъж да подчини!...

Не бих могъл сега да очертая

на тялото ти нежният овал,

че толкова сравнения не зная,

а и да знаех, пак не бих ги дал,

понеже се оказа невъзможно

с познато нещо да те приравня-

и  гледах те уплашено, набожно,

а имал съм жени...И не една!..

В очите ти разцъфналият люляк

като във две планински езера

се отразяваше и пожелах да те залюбя

във тоя миг, дори да изгоря!..

...Но във  лотарията на живота своенравна

изтеглил бях късмет необясним,

защото ти ръката ми подхвана

и  каза тихо: ”Хайде да вървим!..”

д-р Коста Качев

Някога,

Пловдив,

Античния театър...