Една жица на улицата
Една жица на улицата
Във дни протяжни, тежки,
най-често се разхождам.
Със страст, със мисли жежки*,
природата разглеждам.
Отчайващо се взирам
със взор меланхоличен
и неведнъж съзирам
оптимист комичен.
Понеже туй ме радва,
улицата харесвам,
понеже няма в парка
на кой да се присмивам.
Харесвам и паветата,
кубести, гротескни,
частици от настилката,
отдавна посивели!
Няма ги дърветата,
а само лампи бели,
и още сиви блокчета
и жици разцъфтели.
------------------------------------------------------------------------
В лицето ми се вре
неизолиран меден кабел.
Повярвайте - не ми се мре,
но вече го докоснах с покривния епител**:
В един дъждовен ден,
една жица на улицата
заплете се във мен,
отвлече ми душицата!
*Жаргонна дума, която означава горещ
**Най-горният слой на кожата
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калин Кръстев Всички права запазени
