29.09.2010 г., 14:40 ч.

Една жица на улицата 

  Поезия » Гражданска
571 0 6

Една жица на улицата

 

Във дни протяжни, тежки,

най-често се разхождам.

Със страст, със мисли жежки*,

природата разглеждам.

 

Отчайващо се взирам

със взор меланхоличен

и неведнъж съзирам

оптимист комичен.

 

Понеже туй ме радва,

улицата харесвам,

понеже няма в парка

на кой да се присмивам.

 

Харесвам и паветата,

кубести, гротескни,

частици от настилката,

отдавна посивели!

 

Няма ги дърветата,

а само лампи бели,

и още сиви блокчета

и жици разцъфтели.

 

------------------------------------------------------------------------

 

В лицето ми се вре

неизолиран меден кабел.

Повярвайте - не ми се мре,

но вече го докоснах с покривния епител**:

 

В един дъждовен ден,

една жица на улицата

заплете се във мен,

отвлече ми душицата!

 

*Жаргонна дума, която означава горещ

**Най-горният слой на кожата

 

© Калин Кръстев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми! Страхотно майсторство!!
  • Харесах
  • Няма да споря, но просто бях останал с впечатлението, че доскоро се е използвала само в определени части на България и после е станала по-разпространена с преселването на хора в София (съответно Западна България). Благодаря за откровените коментари!
  • "жежък" не е жаргонна дума.
  • Калинееее, Калине!!!!
    "покривния епител" ееее .... култово
    ----
    а ся сериозно - т'ва с висящите кабелаци по улиците е наистина проблем - проблем, породен от дебилщина
  • Добре че правиш пояснения, иначе как да те разбере човек???
Предложения
: ??:??