Една от многото пропуснати възможности...
Една от многото
пропуснати възможности...
Да ме прегърнеш
и да помълчим.
Да помълчим,
преди да поговорим.
Да поговорим,
след като простим...
Да си простим
преградите, издигнати
под напора на болка
и обиди.
Обидите - нанесени
невидимо,
които всеки пази
в дълъг списък...
На гордостта
в прехапаните устни.
На дъното на клада
от тревожност.
Стрелите все пак
някога пропускат...
Една от многото
пропуснати възможности...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
