Една от многото
пропуснати възможности...
Да ме прегърнеш
и да помълчим.
Да помълчим,
преди да поговорим.
Да поговорим,
след като простим...
Да си простим
преградите, издигнати
под напора на болка
и обиди.
Обидите - нанесени
невидимо,
които всеки пази
в дълъг списък...
На гордостта
в прехапаните устни.
На дъното на клада
от тревожност.
Стрелите все пак
някога пропускат...
Една от многото
пропуснати възможности...
© Дочка Василева Всички права запазени