Една тъга
Една тъга
Една тъга се носи покрай мен,
а аз не мога да тъжа със нея.
Една Любов премина в плен
и не пожела със нея да слея.
Тъй крехка бе, а стъпи тежко –
оглуша Небе от този екот –
очите ѝ искряха – до жежко
…та ме държаха надалеко.
Отпратих я нежно в небето,
дано с жарава я Слънце нахрани.
Ще я чакам дордето, където…
за Последния танц, ме покани –
и отново ще обичам тъй страстно,
тъй лудо! Огън ще бъда! И пожарище!
Само дано, дано е Небето най-ясно –
та да присветне и в това пепелище!
/днес празнувам Имен ден, и тъй като никой не свързва името ми с този празник - подарявам на някого нещо. Този стих е за Албена Димитрова - anabel7.
Рени
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
