Една великолепна гюрултия*
Любувах се на този ден, изправен
до френския прозорец днес.
Към кофите за смет очи отправих
и забелязах рижав, дребен пес.
Но той не виждаше изглежда,
че малки котенца играят там.
Вървеше бавно, без да се оглежда
и чувство за опасност - нито грам!
И без предчувствие, че ще пострада,
наведе се над някаква торба.
Зад кофите обаче...Изненада!
В миг майката се метна на гърба!
И вдигна се такава олелия!
То беше писък, стон, и вой, и плач!
Една великолепна гюрултия
със куче-кон и котката - ездач!
Забила здраво нокти във гърба му,
таз майка караше в такъв галоп,
че песът - яко превъртял, безумен,
превърна се във огнено кълбо!
Изчезнаха във миг там, зад редута,
ездачът-котка с куче-вихрогон...
Но много скоро - само след минута,
се върна котката, но пеш - без кон...
Зад кофите прибяга тихо мама
и домочадието бързо сбра.
Отсъстващи за нейна радост няма
и може да започне пак игра.
Постъпката й ме усмихна първо,
а след това направо възхити.
Към нея ще се връщам аз тепърва
и за начало стих й посветих...
-- -
гюрултия (тур) - врява, шум, глъч
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
Страхотен си!