... една висулка пише в мен...
... една висулка пише в мен...
Жълта тиква тъгата ми. Дрънкат семки.
И намятам на зимата гуглата.
Ще стигнеш лятото, мой, Еленко.
И зелено ще зобнеш. Стръвно и острокуло.
На каляската, чуй, как пискюлите,
по земята се ронят, въздишат.
Чупи лед клоните, а пък юли
във копитата стихове пише.
По сокачките се премятат опашки.
И настръхват комините - зли езици.
Имам място за камъни - стреляй с прашката.
Вия се още на огъня в лумналите езици.
Не боля вече. Потрепвам.
Призрак във огледалото.
Катранено ми е кепчето.
Безрибно и безлюбовно.
Паля зимата... И ставам на хала...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
