Една вселена, твоята, ми стига
Наистина не искам невъзможното,
а само ти да ме Обичаш с тази страст,
която прави просто даже сложното -
Да ме Обичаш... както те Обичам аз!...
Тъй скромен съм във своите желания -
Една вселена, твоята, ми стига,
и между нас да няма разстояния!
Богинята на Любовта ми смига...
И казва ми "Каквото искаш, имаш"
Но тя защо е с твоето лице?
Да, тя си ти, и в шепите си взимаш
безумно Влюбеното ми във теб сърце...
А то тупти, тупти, тупти горещо,
и ти говори, че е толкова щастливо,
а твоето отвръща му отсреща,
и то със него... във едно се слива...
27.02.2019.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
Много е хубаво!