Една вълшебница във бяло
Една вълшебница във бяло
пред прага ми се спря в зори
и със нежното си наметало,
сърцето ми докосна - покори.
Вървя по улицата и ме следва
аромат на карамфили и зюмбюл,
в очите ми влюбено поглежда
денят, до вчера мрачен и унил...
Жени, облечени в красиви дрехи,
като приказно вълшебни феи
напук на времето сурово, тежко
със усмивка и любов живеем.
И нека да си пожелаем пролет,
преливаща от страст и вяра,
а с мъжете ни, в достоен полет,
да надмогнем злоба - ярост!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
