Една въздишка спасение
Далеч да бяха очите ми зелени...
Пребродили! Хиляда стъпала!
До теб, слепецо. О, блажени!
Заровил ме метър под пръстта.
Далече очите ми от тебе!
Нейде далече са и от съвестта!
Разказа ли ѝ ти за мене? -
Как плачех, когато те намери тя.
Тъй в гроба - потомство се зарива.
Децата се превръщат в тежина.
Кажи ми, толкова ли бе красива?
Обърна се. И тръгна. Ей така...
Близо да бяха очите ми зелени,
кръвта си топла би видял,
със отрова болката успокоена
и упреците, над които си се смял.
Далеч... днес тя мило те успокоява,
че всичко си погубил, разпилял.
Една въздишка ще те спасява,
от участта, която си ми дал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Илиева Всички права запазени
