Plevel (Силвия Илиева) Plevel (Силвия Илиева)
193 339
Aug 21, 2008, 11:53 PM  

Една въздишка спасение

633 0 6

Далеч да бяха очите ми зелени...
Пребродили! Хиляда стъпала!
До теб, слепецо. О, блажени!
Заровил ме метър под пръстта.

Далече очите ми от тебе!
Нейде далече са и от съвестта!
Разказа ли ѝ ти за мене? -
Как плачех, когато те намери тя.

Тъй в гроба - потомство се зарива.
Децата се превръщат в тежина.
Кажи ми, толкова ли бе красива?
Обърна се. И тръгна. Ей така...

Близо да бяха очите ми зелени,
кръвта си топла би видял,
със отрова болката успокоена
и упреците, над които си се смял.

Далеч... днес тя мило те успокоява,
че всичко си погубил, разпилял.
Една въздишка ще те спасява,
от участта, която си ми дал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Илиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0