6.01.2005 г., 14:34

Еднакви лица

1.3K 0 10

Еднакви лица

Те са еднакви.
Те са едни и същи.
С еднакви дрехи,
с еднакви шапки,
с еднакви лица!
Те чакат на калната спирка.
Еднакви тролеи се редуват.
Различното идва с линейката.
Еднаквите им очи загрижено гледат.
После перфорират еднаквите си билети
и продължават водени от пияния шофьор.
Еднакви са те.
Хората,които виждам,
които ме разминават навън.
Чакащите Големия светофар.
Еднакви са децата им,
вместо с мляко, с еднаквост закърмени.
Децата също ще имат деца.
Светофарите ще ги наблюдават.
Да, те са еднакви.
С едни и същи дрехи
и с еднакви лица.
Лежи клошарят в еднаквите им крака.
Лицето му смазано се различава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • честно казано ми е трудно да ти напиша каквото и да е било.мисля си просто,че е достатъчно да кажа колко много ме впечатли всичко,което прочетох защото предадено по един ужсно въздействащ и истински начин, от една гледна точка това наистина е така.но може би ми е по-лесно да сложа розовите очила,през които всичко еднакво е поне щастливо-глупав оптимизъм.реалността е различна-за жаост!
    пиша ти 6
  • Хм, трудно е да оцениш и да похвалиш, когато нещо се забие в сърцето ти и остане там. Благодаря за това.
  • Само клошарят се различава.Тъжно е,но е истинско.
  • И колко е тъжно,толкова еднакво.Защото и аз,и той,и тя си приличаме.Не се и стремим да бъдем малко по-различни,а просто следваме предначертаните пътеки без да се замислим,че може би има и други пътища.И само клошарят вярно се отличава от това еднообразие,може би с тъгата си,или може би със свободата си.Може би с това,че търси пътя за преживяване,а не чака някой да го поведе.Може би малко закачки и внимание му дават повече радост,отколкото ние получаваме в скучното си ежедневие.
  • И тази еднаквост ме плаши много! Но ти добре си я показал

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...