Jan 6, 2005, 2:34 PM

Еднакви лица

  Poetry
1.3K 0 10

Еднакви лица

Те са еднакви.
Те са едни и същи.
С еднакви дрехи,
с еднакви шапки,
с еднакви лица!
Те чакат на калната спирка.
Еднакви тролеи се редуват.
Различното идва с линейката.
Еднаквите им очи загрижено гледат.
После перфорират еднаквите си билети
и продължават водени от пияния шофьор.
Еднакви са те.
Хората,които виждам,
които ме разминават навън.
Чакащите Големия светофар.
Еднакви са децата им,
вместо с мляко, с еднаквост закърмени.
Децата също ще имат деца.
Светофарите ще ги наблюдават.
Да, те са еднакви.
С едни и същи дрехи
и с еднакви лица.
Лежи клошарят в еднаквите им крака.
Лицето му смазано се различава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

  • честно казано ми е трудно да ти напиша каквото и да е било.мисля си просто,че е достатъчно да кажа колко много ме впечатли всичко,което прочетох защото предадено по един ужсно въздействащ и истински начин, от една гледна точка това наистина е така.но може би ми е по-лесно да сложа розовите очила,през които всичко еднакво е поне щастливо-глупав оптимизъм.реалността е различна-за жаост!
    пиша ти 6
  • Хм, трудно е да оцениш и да похвалиш, когато нещо се забие в сърцето ти и остане там. Благодаря за това.
  • Само клошарят се различава.Тъжно е,но е истинско.
  • И колко е тъжно,толкова еднакво.Защото и аз,и той,и тя си приличаме.Не се и стремим да бъдем малко по-различни,а просто следваме предначертаните пътеки без да се замислим,че може би има и други пътища.И само клошарят вярно се отличава от това еднообразие,може би с тъгата си,или може би със свободата си.Може би с това,че търси пътя за преживяване,а не чака някой да го поведе.Може би малко закачки и внимание му дават повече радост,отколкото ние получаваме в скучното си ежедневие.
  • И тази еднаквост ме плаши много! Но ти добре си я показал

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...