Едни очи
Едни очи не мога да забравя,
едни очи преобръщат всичко в мен,
едно сърце остана не обикнато,
но не от мен.
Потърси ти греха в чуждата прегръдка,
усетих аз студа в твоята преструвка.
Исках да ти кажа да не си отиваш,
не тук, не сега и по този начин,
но останах наказана от свои грешки
и може би и от теб,
но нека да бъдем човешки
и да простим,
за да се усмихнем и забравим за всичко, което
беше между нас и ни караше
да изтръпваме във този час...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА Всички права запазени
