Едни очи не мога да забравя,
едни очи преобръщат всичко в мен,
едно сърце остана не обикнато,
но не от мен.
Потърси ти греха в чуждата прегръдка,
усетих аз студа в твоята преструвка.
Исках да ти кажа да не си отиваш,
не тук, не сега и по този начин,
но останах наказана от свои грешки
и може би и от теб,
но нека да бъдем човешки
и да простим,
за да се усмихнем и забравим за всичко, което
беше между нас и ни караше
да изтръпваме във този час...
© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
