Едни очи не мога да забравя,
едни очи преобръщат всичко в мен,
едно сърце остана не обикнато,
но не от мен.
Потърси ти греха в чуждата прегръдка,
усетих аз студа в твоята преструвка.
Исках да ти кажа да не си отиваш,
не тук, не сега и по този начин,
но останах наказана от свои грешки
и може би и от теб,
но нека да бъдем човешки
и да простим,
за да се усмихнем и забравим за всичко, което
беше между нас и ни караше
да изтръпваме във този час...
© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
