Eдничък цвят - за прошка
Душата ми скиталница е - няма тя,
ни топъл дом, легло, ни силно рамо.
Сама се вади на света, от ямата,
небето й е границата само.
Съдбата й така я е орисала,
криле за полет дала - снежнобели.
Молитвите - сама си е написала.
А църква са й тихите недели.
В които свещи пали - с покаяние -
за людете - от алчност озверели.
Отдавайки на злоба и незнание,
косите си - от горест посивели.
Дано измоли прошка - от Отеца си.
Дано до грам вината й измери.
Да им прости, сред тръните в венеца си,
едничък цвят - за прошка да намери.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
