21.09.2020 г., 11:13 ч.  

Eдничък цвят - за прошка 

  Поезия » Философска
278 3 10
Душата ми скиталница е - няма тя,
ни топъл дом, легло, ни силно рамо.
Сама се вади на света, от ямата,
небето й е границата само.
Съдбата й така я е орисала,
криле за полет дала - снежнобели.
Молитвите - сама си е написала.
А църква са й тихите недели.
В които свещи пали - с покаяние -
за людете - от алчност озверели.
Отдавайки на злоба и незнание,
косите си - от горест посивели. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??