Едно

Ти си едното пространство, аз съм другото.

Ти си едното време, аз съм другото.

Най-обичам да те дразня, между другото,

но да ти се обяснявам е най-трудното.

И ето пак със тебе тичам, колкото и да го отричам.

Трудно ми е да вярвам, но знам, че те привличам.

В нежни спомени към теб те увличам,

защото най-добре аз зная как душата ти да отвличам.

Обичам, но това, което обичам, себе си не наричам.

Завличам другите, докато тичам.

Не мисля, че нещо си ми дала,

нито, че нещо си ми окрала.

Тази спирала я нарисувах в красива мандала,

която на теб подарих

и в любов те обвих.

Мислих, мислих и накрая го измислих-

трудно ми е да призная,

но с теб виждам края

и зная, че за злото вече ми е все тая.

Ще играя завинаги с чувствата ти и ще позная,

как така се влюби ти накрая.