Oct 25, 2025, 5:47 AM

Едно

  Poetry » Love
201 0 0

Ти си едното пространство, аз съм другото.

Ти си едното време, аз съм другото.

Най-обичам да те дразня, между другото,

но да ти се обяснявам е най-трудното.

 

И ето пак със тебе тичам, колкото и да го отричам.

Трудно ми е да вярвам, но знам, че те привличам.

В нежни спомени към теб те увличам,

защото най-добре аз зная как душата ти да отвличам.

Обичам, но това, което обичам, себе си не наричам.

Завличам другите, докато тичам.

 

Не мисля, че нещо си ми дала,

нито, че нещо си ми окрала.

Тази спирала я нарисувах в красива мандала,

която на теб подарих

и в любов те обвих.

Мислих, мислих и накрая го измислих-

трудно ми е да призная,

но с теб виждам края

и зная, че за злото вече ми е все тая.

Ще играя завинаги с чувствата ти и ще позная,

как така се влюби ти накрая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Врачев All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...