Едно безгрижно лято
Стига вече до късни доби
да решаваме на математиката трудните дроби
и най - различни там сложни уравнения
с едно, две или три решения.
Ваканция е! Дойде лятото вече!
Едни през океана заминават надалече,
други тичат към някое море,
трети изчезват незнайно къде!
С братчето ми, след просветното дело,
тръгваме при баба и дядо на село,
в селото сгушено сред красотите на планината,
протегнало снага в долината на реката.
Къщите, наредени на стръмния бряг,
надвесени наблюдават водният бяг
между камъните с пръски пенливи
докато се влее във вирове лениви.
Аромат на цветя от ливадата се носи,
тичаме с приятели по пясъка боси,
скачаме във вира - син и дълбок,
един след друг, скок след скок.
После, сложили маски на лице,
ловим в подмолите риба с ръце,
с весела глъч огласяме реката
щом хванем риба във водата.
Облаци черни, сбърчили челата,
с гръм и трясък нарушиха ни играта,
с първите капки, които долетяха,
ние дотичахме до бабината стряха.
След дъжда, над доловете и билата,
засвети в небето красива дъгата -
знамение чудно, че с кошнички в ръката
утре ще ходим за гъбки в гората.
Спуска се нощта. Повява Зефир.
Уморени в кревата лягаме подир.
От нежната песен на щурците отвън
клепачите натежават за сладък сън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Яндов Всички права запазени
