Едно безгрижно лято
Стига вече до късни доби
да решаваме на математиката трудните дроби
и най - различни там сложни уравнения
с едно, две или три решения.
Ваканция е! Дойде лятото вече!
Едни през океана заминават надалече,
други тичат към някое море,
трети изчезват незнайно къде!
С братчето ми, след просветното дело,
тръгваме при баба и дядо на село,
в селото сгушено сред красотите на планината,
протегнало снага в долината на реката.
Къщите, наредени на стръмния бряг,
надвесени наблюдават водният бяг
между камъните с пръски пенливи
докато се влее във вирове лениви.
Аромат на цветя от ливадата се носи,
тичаме с приятели по пясъка боси,
скачаме във вира - син и дълбок,
един след друг, скок след скок.
После, сложили маски на лице,
ловим в подмолите риба с ръце,
с весела глъч огласяме реката
щом хванем риба във водата.
Облаци черни, сбърчили челата,
с гръм и трясък нарушиха ни играта,
с първите капки, които долетяха,
ние дотичахме до бабината стряха.
След дъжда, над доловете и билата,
засвети в небето красива дъгата -
знамение чудно, че с кошнички в ръката
утре ще ходим за гъбки в гората.
Спуска се нощта. Повява Зефир.
Уморени в кревата лягаме подир.
От нежната песен на щурците отвън
клепачите натежават за сладък сън.
© Никола Яндов All rights reserved.
