9.03.2011 г., 22:22

Едно безумно разминаване...

1.8K 0 21

 

 

 

 

 

 

                                Е Д Н О   Б Е З У М Н О   Р А З М И Н А В А Н Е

 

         ______________________________________________________

 

 

 

 

 

 

 

 

                               Разминахме ли се?

 

 

 

                               Вече е без значение...

                               Като насрещни Влакове.

                               Минали по два различни моста.

                               На една Река.

 

 

 

                               Спрели на последната си Гара.

 

 

 

                               Всъщност...

                               Не е ли Любовта...

                               Една красива, ала тъжна Приказка?

                               Завършваща със неизбежно разминаване.

 

 

 

                               А другото?

 

 

 

                               На уличката ни съвместна Краят.

                               И догарящата бавно Свещ...

                               Която плаче.

 

 

 

                               И само двата пръстена с Гранат...

                               Които си обещахме да не сваляме до гроб.

                               Ще ни спомнят със червения си цвят.

                               За нашата неслучена Любов.

 

 

 

                               Това е...

 

 

 

                               Друго вече не остана.

                               Ако можеш, ми прости.

                               Но да бъда между Звездите Скитник...

                               Съм орисан.

 

 

 

 

 

 

 

                               Амин!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                             2011 г.                                        

 

                                                                                  Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...