9.03.2011 г., 22:22 ч.

Едно безумно разминаване... 

  Поезия
1542 0 21

 

 

 

 

 

 

                                Е Д Н О   Б Е З У М Н О   Р А З М И Н А В А Н Е

 

         ______________________________________________________

 

 

 

 

 

 

 

 

                               Разминахме ли се?

 

 

 

                               Вече е без значение...

                               Като насрещни Влакове.

                               Минали по два различни моста.

                               На една Река.

 

 

 

                               Спрели на последната си Гара.

 

 

 

                               Всъщност...

                               Не е ли Любовта...

                               Една красива, ала тъжна Приказка?

                               Завършваща със неизбежно разминаване.

 

 

 

                               А другото?

 

 

 

                               На уличката ни съвместна Краят.

                               И догарящата бавно Свещ...

                               Която плаче.

 

 

 

                               И само двата пръстена с Гранат...

                               Които си обещахме да не сваляме до гроб.

                               Ще ни спомнят със червения си цвят.

                               За нашата неслучена Любов.

 

 

 

                               Това е...

 

 

 

                               Друго вече не остана.

                               Ако можеш, ми прости.

                               Но да бъда между Звездите Скитник...

                               Съм орисан.

 

 

 

 

 

 

 

                               Амин!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                             2011 г.                                        

 

                                                                                  Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ... между звездите , какво повече !
  • Яна, Цвети, Ангел - светло ви благодаря, Приятели!

    БЪДЕТЕ !!!
  • Трудна орисия, но пък светла!
    Поздрави!
  • Хубав стих с нестандартна форма; мъжка изповед, болка и копнеж! При всички срещи и раздели, едно е сигурно - никой не може да отнеме броденето на поетичните духове из безкрая на Вселената. А може би това е ориста и цената за емоционалната чувствителност? Проклятие или награда за възмездие?
  • !!!!!!!
  • Галя, Валя, Вилдан - целувам ви ръка, мили Дами!
    БЪДЕТЕ !!!
  • Така е най-често... Безумно разминаване... Мъжки стих!
  • Тъжно,скитнико,тъжна орис!!!
    Може би трябва да откриеш своята истинска звезда!!!
    Пожелавам ти го от сърце!!!
  • Благодаря, Ивон! Много...
  • С поздравления, Виктор!
  • Плами, Водолея - невероятно много ви благодаря!

    БЪДЕТЕ !!!
  • Безнадеждно-красив стих!
    Поздрав, Вик!
  • Наистина любовта води до разминаване, все някога и все някъде...
    Но все пак е красива приказка!
    Поздрав!
  • Благодаря ви за добрите слова, за подкрепата и проникновения усет -
    Боби, Галя, Ники, Огнян, Сеси.

    БЪДЕТЕ ЗДРАВИ !!!
  • Красиво и силно! Поздрави, Виктор!
  • Прекрасно, Виктор!
    Силни чувства в дръзка Поезия!
  • страхотно
  • Поздрав за хубавите стихове, които ни карат да се замислим за странностите на любовта. Разминаването е често срещано явление, но то може да ни накара да потърсим нови срещи. Буждаенето между звездите също си има своето очарование, защото не ни прави подвластни никому. Виж, ако има челен сблъсък, тогава става по- опасно. Но нека гледаме напред - там е победата, защото ти си Виктор, нали?
  • Скитайте докато можете... че като направят достатъчно космически станции ще ни диспансеризират!
  • Приятелю Илко, Стенли, Жарко Момиче -
    от цялото си Сърце ви благодаря!

    ЗДРАВЕЙТЕ !!!
  • Ех,Виктор!Май скитниците станахме повече от звездите!
    Чудесен стих,поздравления!
Предложения
: ??:??