Едно безумно разминаване...
Е Д Н О Б Е З У М Н О Р А З М И Н А В А Н Е
______________________________________________________
Разминахме ли се?
Вече е без значение...
Като насрещни Влакове.
Минали по два различни моста.
На една Река.
Спрели на последната си Гара.
Всъщност...
Не е ли Любовта...
Една красива, ала тъжна Приказка?
Завършваща със неизбежно разминаване.
А другото?
На уличката ни съвместна Краят.
И догарящата бавно Свещ...
Която плаче.
И само двата пръстена с Гранат...
Които си обещахме да не сваляме до гроб.
Ще ни спомнят със червения си цвят.
За нашата неслучена Любов.
Това е...
Друго вече не остана.
Ако можеш, ми прости.
Но да бъда между Звездите Скитник...
Съм орисан.
Амин!
2011 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Борджиев Всички права запазени
, какво повече 
!
