Едно безумно разминаване...

Poetry

1.8K 0 21

Е Д Н О Б Е З У М Н О Р А З М И Н А В А Н Е

______________________________________________________

Разминахме ли се?

Вече е без значение...

Като насрещни Влакове.

Минали по два различни моста.

На една Река.

Спрели на последната си Гара.

Всъщност...

Не е ли Любовта...

Една красива, ала тъжна Приказка?

Завършваща със неизбежно разминаване.

А другото?

На уличката ни съвместна Краят.

И догарящата бавно Свещ...

Която плаче.

И само двата пръстена с Гранат...

Които си обещахме да не сваляме до гроб.

Ще ни спомнят със червения си цвят.

За нашата неслучена Любов.

Това е...

Друго вече не остана.

Ако можеш, ми прости.

Но да бъда между Звездите Скитник...

Съм орисан.

Амин!

2011 г.

Виктор БОРДЖИЕВ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

... между звездите , какво повече !

2011-04-04T18:45:20+03:00
VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

Яна, Цвети, Ангел - светло ви благодаря, Приятели!

БЪДЕТЕ !!!

2011-03-18T01:55:54+02:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Трудна орисия, но пък светла!
Поздрави!

2011-03-16T09:32:25+02:00
Traum (Цвети Йорданова)

Хубав стих с нестандартна форма; мъжка изповед, болка и копнеж! При всички срещи и раздели, едно е сигурно - никой не може да отнеме броденето на поетичните духове из безкрая на Вселената. А може би това е ориста и цената за емоционалната чувствителност? Проклятие или награда за възмездие?

2011-03-15T21:16:03+02:00
YannaKaloyanova (Цонка Петрова)

!!!!!!!

2011-03-15T20:19:58+02:00