Едно дете
Едно дете с очи-слънца
пред храма, дрипаво се моли.
Протяга мъничка ръка
и някак тихичко говори.
За хляб, за глътчица вода –
нарежда, сякаш с песен плаче.
А тъй студена е нощта
и непрогледен става здрачът.
Студено е. А то само
седи и думички нарежда
и клетви свои – за добро.
В душата си таи надежда.
Минава бързаща тълпа
и влиза в храма, при светците –
увисва малката ръка –
пречупено крило на птица.
Не спира никой. Не за хляб,
ей тъй, поне да го помилва.
Нима светът е толкоз сляп,
овълчен в алчното си имане?
Мъничето пред този храм
е най-зловещата присъда
и в булото на мрака, знам
разбираме, че сме безпътни,
защото там едно дете
прострелва в мрака съвестта ни,
а ние с вярващи ръце
Бог молим да прости греха ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
