Едно дете
Едно дете с очи-слънца
пред храма, дрипаво се моли.
Протяга мъничка ръка
и някак тихичко говори.
За хляб, за глътчица вода –
нарежда, сякаш с песен плаче.
А тъй студена е нощта
и непрогледен става здрачът.
Студено е. А то само
седи и думички нарежда
и клетви свои – за добро.
В душата си таи надежда.
Минава бързаща тълпа
и влиза в храма, при светците –
увисва малката ръка –
пречупено крило на птица.
Не спира никой. Не за хляб,
ей тъй, поне да го помилва.
Нима светът е толкоз сляп,
овълчен в алчното си имане?
Мъничето пред този храм
е най-зловещата присъда
и в булото на мрака, знам
разбираме, че сме безпътни,
защото там едно дете
прострелва в мрака съвестта ни,
а ние с вярващи ръце
Бог молим да прости греха ни.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
То съвест не дава да се напише коментар тук -- красота и падение. Поздравления, Дани, жестоко е!
-
Прекрасно е!!
-
Колко истинско си го написала и болезнено... Ако само можехме да отворим слепите си очи... Поздрави сърдечни!
-
Такава е истината за съжаление...
-
!!!
-
От ПОЕТ са думите:
Минава бързаща тълпа
и влиза в храма, при светците –
увисва малката ръка –
пречупено крило на птица.
Не спира никой. Не за хляб,
ей тъй, поне да го помилва.
Нима светът е толкоз сляп,
овълчен в алчното си имане?
Мъничето пред този храм
е най-зловещата присъда
и в булото на мрака, знам
разбираме, че сме безпътни,
-
Прекрасно ! Много затрогващо и майсторски написано . Отличен !
-
Като го прочетох се сетих за малката кибритопродавачка...Разтърсващо е! Браво!
-
Минава бързаща тълпа
и влиза в храма, при светците –
увисва малката ръка –
пречупено крило на птица.
ВЕЛИКОЛЕПНО си го написала, Дани!
-
Браво, Дани!Освен че стихът ти е прекрасен, той разбулва и една от най-грозните страни на съвременното човечество.
Това ли и такива ли са вярващите? Такива ли християни са угодни Богу?
И след службата тези хора напущат църквата "пречистени", минават "бездушни" край детето и бързат да седнат на претрупаните си трапези. А всевиждащият и всемогъщ Бог гледа и... И какво прави? -
Замислящ стих!
-
Затрогващо и болезнено ...Хареса ми!
-
!!!
Невероятен... -
Браво,Дани!!!Шестица и от мен!
-
Невероятно!...Много земно и реално...Добре предадена реалност, обрекла ни на болка...
-
Прекланям се пред този стих... остави ме безмълвна!!!!
-
Ще замълча!
-
Как да го коментираш...стих като отронена от мъка сълза.Поздрав, Дани!
-
Невероятен стих,Дани!!!
-
Запомняща се образност!
-
Развълнува ме...
-
Гаврош
Едно детенце нарисува стрелкичка,
две думички:"The best!" -
пред магазина... Сам самичко,
със реверанс си каза: "Влез!".
А по вратата куп реклами,
близалки, дъвки-водопад!
Стелажи с вкусни кроасани
и зайчета от шоколад...
То се стъписа. Тихо влезе.
Погледа с зяпнала уста.
Помисли си. И си излезе.
В очите му съзрях сълза.
Пак работата ме унесе.
Отново смятах чужди грошове,
а във ушите ми звънеше:
"Какво им даваш от разкоша си!?"
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Ти си чудесен човек, и прекрасна поетеса!