Едно листо самотно се отрони
Едно листо самотно се отрони
от купола на златната липа,
премина през настръхналите клони
и бавно към земята полетя.
И в него аз съзрях - сред листопада
се сипваше и моята съдба.
О, как мистично и стремглаво пада
в отворената рана на пръстта...
Животът тъй - през пръсти се провира
и търси изход някакъв! Уви,
тревожно и греховно се умира,
неистово, без тръпчица дори!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
