Oct 6, 2009, 4:30 PM

Едно листо самотно се отрони 

  Poetry » Phylosophy
647 0 5

Едно листо самотно се отрони

от купола на златната липа,

премина през настръхналите клони

и бавно към земята полетя.

 

И в него аз съзрях - сред листопада

се сипваше и моята съдба.

О, как мистично и стремглаво пада

в отворената рана на пръстта...

 

Животът тъй - през пръсти се провира

и търси изход някакъв! Уви,

тревожно и греховно се умира,

неистово, без тръпчица дори!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??