Едно листо самотно се отрони
от купола на златната липа,
премина през настръхналите клони
и бавно към земята полетя.
И в него аз съзрях - сред листопада
се сипваше и моята съдба.
О, как мистично и стремглаво пада
в отворената рана на пръстта...
Животът тъй - през пръсти се провира
и търси изход някакъв! Уви,
тревожно и греховно се умира,
неистово, без тръпчица дори!