7.04.2012 г., 3:08

Едно развълнувано стихотворение

1.8K 0 3

Днес реших, ей така, с настроение,

да създам за теб едно стихотворение.

Ще вложа хъс и умение във всяко едно изречение,

пък дано разбереш, без съмнение, че чувствам към тебе влечение.

 

Добил ли си впечатление,

поради обстоятелствено стечение,

че изпитвам силно вълнение,

граничещо с умопомрачение?!?

 

Не смятам, че е престъпление

да усещам това лудо трептение,

но ще призная със съжаление,

че имам и притеснение.

 

Изпадам в размишление,

че това ми увлечение

създава ми  мъчение

и се нуждая от лечение.

 

Защото си такова сладко изкушение,

че ще забравя всяко угризение

и без повече раздвоение

ще се потопя в твоето измерение.

 

В това объркано положение,

моля теб за спасение.

След това ми откровение

вземи някакво решение!

 

Ако за теб съм от значение

и имаш тръпка -  без съмнение,

на финала на това обяснение,

дай ми знак за продължение!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...