Играе пясъчният плаж
с вълнáта си – ефирна дама –
и вятърът, немирен паж,
промушва се в скала голяма.
Щом утрото ми златокосо
развява буен млад перчем
и моето момиче босо
към мен подтичва за кадем.
Ухаят сините смокини,
подскачат луди малчугани,
морето свири с мандолина
и с прилива си все ме гали.
И въздухът – солено ведър –
развява нейната полѝца,
под вейките на цъфнал кедър –
една неземна хубавица!
Аз губя път или посока
и чакам я обнадежден...
Едно момиче светлооко
в прегръдката на летен ден!
01.08.2020
© Владислав Недялков Всички права запазени
Поздрав, Влади!