Еднопосочен билет бих си взела,

да купя и тръгна завчас,

главата не ще си обърна, 

да загърбя и болка и страст.

Не искам да мисля за нищо,

за него, за нея и мен,

единствено искам да чувствам

душата свободна, не в плен.

Усмивката вечно да грее,

на моето младо лице,

сърцето ми болно да пее,

отново за друг, не за теб.

Ще мога ли аз да забравя

за всички коварни лъжи,

да върна изгубена вяра,

с която да вярвам на друг.

Ще мога, но време лекува,

така е животът, уви,

сега съм самотна, но смела

и търся аз изход в тунел.