ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
31.08.2013 г., 12:47 ч.

Еднорози 

  Поезия » Любовна
499 0 5

Угаснали са твоите очи,
довчера светещи като звездици
и плакала си, страшно ти личи,
по миглите ти – уморени птици.

Усмивката ти – вехне в утринта,
а беше нежна разцъфтяла роза,
дълбае тихо рани мисълта,
забива се във чувствата подкожно.

За да обичаш, трябва да си смел,
и няма как да ти строшат крилете,
когато към мечтите си поел -
не хвърляй бисери на страховете.

Налей си болка в чаша самота,
изпий я със доверие към този,
със който ще ловите чудеса -
и нощите ще раждат еднорози...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??