ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
Aug 31, 2013, 12:47 PM

Еднорози 

  Poetry » Love
500 0 5

Угаснали са твоите очи,
довчера светещи като звездици
и плакала си, страшно ти личи,
по миглите ти – уморени птици.

Усмивката ти – вехне в утринта,
а беше нежна разцъфтяла роза,
дълбае тихо рани мисълта,
забива се във чувствата подкожно.

За да обичаш, трябва да си смел,
и няма как да ти строшат крилете,
когато към мечтите си поел -
не хвърляй бисери на страховете.

Налей си болка в чаша самота,
изпий я със доверие към този,
със който ще ловите чудеса -
и нощите ще раждат еднорози...

© Михаил Цветански All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??