Еднозвезден стих
ЕДНОЗВЕЗДЕН СТИХ
Р. Чакърова
От ден на ден светът ми се смалява,
една звезда остана да блести.
И аз така "блестя" по свечеряване,
когато песента ми не лети...
Когато малки и големи птици
са гушнали главички под крило,
на сляпо взират се две мръкнали зеници
към онова, което е било...
И мержелеят спомени за нещо,
загубило отдавна очертание.
Край мен е пълно с много скъпи вещи,
които струват векове мълчание.
А тишината е почти вродена
у този еднозвезден, тъжен стих...
Като удавник, стиснал сламка време,
за всичките надежди си простих.
Лондон 08/09/2018 01:06
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
