Sep 8, 2018, 8:33 AM

Еднозвезден стих

  Poetry » Other
1.1K 3 3

ЕДНОЗВЕЗДЕН СТИХ

 

Р. Чакърова 

 

От ден на ден светът ми се смалява,
една звезда остана да блести.
И аз така "блестя" по свечеряване,
когато песента ми не лети...


Когато малки и големи птици
са гушнали главички под крило,
на сляпо взират се две мръкнали зеници
към онова, което е било...


И мержелеят спомени за нещо,
загубило отдавна очертание.
Край мен е пълно с много скъпи вещи, 
които струват векове мълчание. 


А тишината е почти вродена 
у този еднозвезден, тъжен стих... 
Като удавник, стиснал сламка време, 
за всичките надежди си простих. 

 

Лондон  08/09/2018   01:06
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Rositsa Chakarova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...