diesto (Данаил Антонов)
977 523
7.04.2019 г., 17:52 ч.

Едва, когато проговоря... 

  Поезия » Любовна, Философска
426 5 9

От днес – нататък замълчавам. 

Любов на глас не значи нищо. 

Във друг живот бих отмъщавал. 

Във този – стихове написах... 

Дали по бреговете – пясъка 

е повече от думите във мене? 

Душата ми – бездънно място е, 

а листите – морето до колѐне... 

От днес съм полъх на утихващ вятър. 

И шум от страница, прелистена. 

Число самотно. Знаменател. 

Една шизофренична мисъл. 

Дали очите ми ще се затворят? 

Разбира се, но още има време. 

Едва, когато проговоря, 

тогава ще мълча със тебе... 

 

Стихопат. 

(DannyDiester)

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дали по бреговете – пясъка
    е повече от думите във мене?

    Хубави находки има тук.
  • Благодаря, Роси!
  • В любими, защото бедна съм на думи, силна в емоциите, а това си струва нов и нов прочит.
  • Благодаря, Силве! Благодаря, Ангелче!
  • Прекрасно е, Дани!
  • Взех си бележка. Благодаря.
  • Неправилната подкагория подвежда читателите. Любителите на свободния стих отварят Поезия – Свободен стих и – хоп – рими и ритъм. А те не отърсят това.
  • Аз не разбирам от ямб или каквото е там. По невнимание съм отбелязал свободния стих, както и философския, защото телефона ми бе забил. А и... що ми звучите така математически? Вероятно защото съм използвал думата "знаменател" ли? Това е стих и ама хич не ми дреме ямб ли е, бял ли е, свободен ли е... В тия категории ми изглежда като заробен... Ще простите невежеството ми. Аз не съм майстор...
  • Това не е свободен стих. А – четиристъпен ямб с кръстосани рими.
Предложения
: ??:??