Едва, когато проговоря...
От днес – нататък замълчавам.
Любов на глас не значи нищо.
Във друг живот бих отмъщавал.
Във този – стихове написах...
Дали по бреговете – пясъка
е повече от думите във мене?
Душата ми – бездънно място е,
а листите – морето до колѐне...
От днес съм полъх на утихващ вятър.
И шум от страница, прелистена.
Число самотно. Знаменател.
Една шизофренична мисъл.
Дали очите ми ще се затворят?
Разбира се, но още има време.
Едва, когато проговоря,
тогава ще мълча със тебе...
Стихопат.
(DannyDiester)
© Данаил Антонов All rights reserved.
