12.02.2017 г., 17:51

Eдва ли

777 0 2

Едва ли някой болката ми ще почувства,

трудно, трудно ще влезне в моята душа.

Сърцето в тоз живот единствено ще ме напътства,

дори Аз често, често да греша.

Нека да говорят често зад гърба ми.

Да ме презират. Няма никакъв проблем.

Чувал съм и чувам грозни думи,

сами съдбите си в тоз живот плетем.

Раздавам в тоз живот каквото мога,

На кой кажете лошо съм сторил?

Съпричастен съм и с чуждата тревога,

От майка и баща доброто усвоил.

                                            В.Й. 10.02.2017г.

 

  

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има страхотен ритъм!!!Аз чета-всичко-на глас!!!
  • Така е Васко. Едва ли някой може да почувства чуждата болка. Може да само да съчувства и да е съпричастен. Но ти носиш добрината в душата си. Личи от стиховете ти. Поздравления!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...