Егоизъм
Като стрък изсушена тръстика
от блатата край селото.
Само кости и восъчна кожа.
Кротко скръстил ръце.
Колко тесни ги правят
напоследък ковчезите!
Цветен мирис сладникаво-гнил
сграбчва мойто небце.
Ти си знаеше, Господи,
аз престанах да плача отдавна.
То не бяха любими,
то не бяха роднини
в този скапан живот!..
Ти един подир друг ги прибираш
във твоето стадо.
От свещите, които съм палила,
да направиш миро!
И защо изведнъж
като буйни река се отприщих?
"Не е срамно да плачеш" -
си казах -
"във този момент".
Не за дядото.
Вярвам,
той си отиде пречистен.
Отърва се.
Тези тежки сълзи
бяха всъщност за мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
