670301 (Павлина Гатева)
1387 361
Mar 26, 2009, 7:40 AM

Егоизъм 

  Poetry » Other
788 0 8

Като стрък изсушена тръстика
от блатата край селото.
Само кости и восъчна кожа.
Кротко скръстил ръце.
Колко тесни ги правят
напоследък ковчезите!
Цветен мирис сладникаво-гнил
сграбчва мойто небце.

 

Ти си знаеше, Господи,
аз престанах да плача отдавна.
То не бяха любими,
то не бяха роднини
в този скапан живот!..
Ти един подир друг ги прибираш
във твоето стадо.
От свещите, които съм палила,
да направиш миро!

 

И защо изведнъж
като буйни река се отприщих?
"Не е срамно да плачеш" -
си казах -
"във този момент".
Не за дядото.
Вярвам,
той си отиде пречистен.
Отърва се.
Тези тежки сълзи
бяха всъщност за мен.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??