20.04.2025 г., 19:46  

Егото

365 0 0

Егото

 

"Егото" - обичат да говорят,

Да произнасят тази дума

"Плоски" хора, хорица -

За модерни те така минават,

За алтруисти, за религиозни

За възвишени, "любовни". Ха.

 

Егото за тях е кошче

За боклук - не харесват

Нещо, някъде - егото

Виновно е. И в себе си се

Те раздвояват, раз-трояват.

Егото ми - казват.

 

Егото това си

Ти самият, твоето тяло,

Твоите мисли. Хайде,

Не

Бъди толкова възвишен,

Да си честен само,

Истинолюбив - достатъчно

Това е! 

На Земята слез и

Приеми, поеми 

своята отговорност,

Върши нужното, необходимо

Що зове те всеки миг.

 

Стани човек на действието.

И ще отпадне таз

Необходимост - раздвояване

В измислено понятие

Такова - "его".

 

Шуми, зове ни нашия

Живот, зове ни да

Гледаме, да мислим и

Да действаме. А ний

Едно и също позорно

Дело да извършваме 

Сме склонни.

Натякваме, натякваме:

"Внимавай, имаш его."

Да каже иска кат' чели

Човек подобен:

"Ил като мене ти бъди,

Ценностите мои

Приеми, или ще ти

Напомня аз веднага - 

Имаш - его." 

 

Моето мнение-чувство

За окаяните тез "светии"

Или философи

Жалки, що

Да отричат егото обичат, 

Е: те така го всъщност

Будят, те се съюзяват

С него,

Създават демон нов

И стар, спират своето

Развитие. 

Отделят те по този

Начин част от себе си,

Отцепват я от

Своя дух, не-дохранват

Своята душа, и искат

С думи, не с дела - 

Да живеят.

 

Призовавам -

Лесничея, аз - сега:

откажи се

Въобще от тази дума -

Его. Цялостен стани, не

Отричай себе си и

Другите. А смел стани

Решителен деятел,

Изпълнител на своите

Жизнени задачи.

"Егото"

Кюмюр, гориво е

За огъня на твоя дух.

 

Слава на Велес.

 

Ура

 

Лесничея

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леснич Велесов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...