20.04.2025 г., 19:46  

Егото

362 0 0

Егото

 

"Егото" - обичат да говорят,

Да произнасят тази дума

"Плоски" хора, хорица -

За модерни те така минават,

За алтруисти, за религиозни

За възвишени, "любовни". Ха.

 

Егото за тях е кошче

За боклук - не харесват

Нещо, някъде - егото

Виновно е. И в себе си се

Те раздвояват, раз-трояват.

Егото ми - казват.

 

Егото това си

Ти самият, твоето тяло,

Твоите мисли. Хайде,

Не

Бъди толкова възвишен,

Да си честен само,

Истинолюбив - достатъчно

Това е! 

На Земята слез и

Приеми, поеми 

своята отговорност,

Върши нужното, необходимо

Що зове те всеки миг.

 

Стани човек на действието.

И ще отпадне таз

Необходимост - раздвояване

В измислено понятие

Такова - "его".

 

Шуми, зове ни нашия

Живот, зове ни да

Гледаме, да мислим и

Да действаме. А ний

Едно и също позорно

Дело да извършваме 

Сме склонни.

Натякваме, натякваме:

"Внимавай, имаш его."

Да каже иска кат' чели

Човек подобен:

"Ил като мене ти бъди,

Ценностите мои

Приеми, или ще ти

Напомня аз веднага - 

Имаш - его." 

 

Моето мнение-чувство

За окаяните тез "светии"

Или философи

Жалки, що

Да отричат егото обичат, 

Е: те така го всъщност

Будят, те се съюзяват

С него,

Създават демон нов

И стар, спират своето

Развитие. 

Отделят те по този

Начин част от себе си,

Отцепват я от

Своя дух, не-дохранват

Своята душа, и искат

С думи, не с дела - 

Да живеят.

 

Призовавам -

Лесничея, аз - сега:

откажи се

Въобще от тази дума -

Его. Цялостен стани, не

Отричай себе си и

Другите. А смел стани

Решителен деятел,

Изпълнител на своите

Жизнени задачи.

"Егото"

Кюмюр, гориво е

За огъня на твоя дух.

 

Слава на Велес.

 

Ура

 

Лесничея

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леснич Велесов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...